Рестарт за съдебната медиация в България©

Съдът може да разпореди участие на страните по дело в информационна среща за медиация на разноски на съда

На 27 юни 2025г. Народното събрание прие на второ четене Закон за изменение и допълнение в Гражданския процесуален кодекс, с който се въвежда задължение за участие в информационна среща по медиация по някои категории граждански и търговски дела. Това се наложи, след като със свое решение от 1 юли 2024г. Конституционният съд обяви за противоконституционни приетите през февруари 2023г. разпоредби, предвиждащи задължително участие в първа среща по медиация, с което на практика предотврати тази реформа, която следваше да стартира на 1 юли 2024г. – точно в деня на постановяване на решението на КС. /Повече за уредбата по обявените за противоконституционни разпоредби можете за прочетете в тази статия/. Новите изменения идват да заместят обявената за противоконституционна уредба, като съобразят и изложените в решението на КС мотиви. Законът е обнародван на 8 юли 2025г. и промените ще се прилагат за дела, образувани след влизането му в сила.

Какво се променя с новия закон? Основните промени са в следните области:

1. КАКВО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО

За разлика от предишната уредба, в която се предвиждаше задължение за участие в първа среща по медиация с продължителност между един и три часа, с новия проект задължението ще се отнася до участие в информационна среща за медиация. По съгласие на страните, след такава среща може да започне процедура по медиация, но това изцяло зависи от тяхната воля.

2. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Промени има и в подхода и вида на делата, за които ще се отнася това задължение. 

2.1. Съгласно чл.140 а, ал. 1, съдът ще задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск по следните категории дела:

• управление на съсобствена вещ или разпределяне на ползването й по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
• парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
• делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
• развод по чл.49 от СК, заедно със задължително съединените искове по чл.322, ал.2;
• спорове относно упражняване на родителските права и задължения,  местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 123, ал.2 и чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
• изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата при изменение на обстоятелствата след развода;
• определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
• издръжка;
• трудови спорове за възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
• спорове за парично или непарично вземане по граждански спор, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
• Спорове за парично или непарично вземане по търговски спорове по чл.365, т.1 /бел. на автора: отнася се за спорове, произтичащи от търговски сделки/, без оглед цената на иска.

      От обхвата на разпоредбата са извадени споровете по Закона за етажната собственост, споровете за изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон и за отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон, за които преди се предвиждаше задължителна медиация по силата на закона, както и следните категории спорове, за които преди се предвиждаше задължителна медиация по преценка на съдията: спорове за съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв., споровете за собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение, за защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и споровете за права на интелектуална собственост.

2.2. Освен това, за разлика от предишната уредба, в която бяха обособени две групи дела, по първата от които задължението за участие в медиация произтичаше от закона, а по втората – от преценката на съдията, с новата уредба задължаването на страните да участват в информационна среща винаги ще зависи от преценката на съдията. Това разбиране произтича от разпоредбата на чл.140 а, ал.2 от проекта, съгласно  която „Съдът задължава страните в случаите по ал.1 / бел. на автора: ал.1 определя кръга на делата, за които е предвидена информационна среща/, когато прецени, че спорът е подходящ за медиация, кат съобразява всички обстоятелства….“

Критериите, по които съдът ще преценява дали спорът е подходящ за препращане към медиация са неизчерпателно изброени в чл.140 а, ал. 3 и остават същите. Сред тях са: наличието на трайни отношения между страните или на множество дела между тях, които имат връзка помежду си; множество претенции и насрещни претенции по делото; безспорност на основните обстоятелства по делото, както и други фактори, напр. ако разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото или бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето, както и когато са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.

2.3. Извън случаите по т.2.1., попадащи в обхвата на задължителната информационна среща, е предвидено и задължение за съда да прикани към медиация и когато страните са изразили съгласие за това писмено, преди започване на делото, както и препращане към медиация, когато съгласието е постигнато чрез размяна на книжата по делото.

3. ИЗКЛЮЧЕНИЯ 

Промени има и в изключенията, при които отпадат задълженията на съда за задължаване за участие в информационна среща.

3.1. Съгласно новите правила, съдът не задължава страните да участват в информационна среща, ако: процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон;  първото съобщение по делото не е връчено на ответника;  при признание на иска, както и ако по делото са представени доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес. 

Предвидени са и нови изключения в сравнение с предходната уредба: ако участието на страните в информационната среща затруднява разглеждането и решаването на делото в разумен срок, както и ако страните не могат да се разпореждат с правото – предмет на делото, а също и ако има други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията няма да доведе до положителен резултат /чл.140 „а“, ал.4 ГПК/.

3.2. От изключенията са извадени споровете със страна държавата и потребителските спорове.

3.3. Нова е и изрично предвидената възможност за страните да посочват пречките за медиация в исковата молба, съотв. отговора на исковата молба, като представят и доказателства за наличието им.

4. РАЗНОСКИ

Информационната среща и евентуално последвала след нея процедура по медиация по висящо съдебно дело / по което страните са задължени да участват в информационна среща/ с обща продължителност до три часа се заплащат от бюджета на съда. 

5. СТИМУЛИ И САНКЦИИ

Съществени изменения са налице при санкциите във връзка с неоснователното неучастие в информационна среща, както и със стимулите при постигнато споразумение в резултат от медиацията.

5.1. Съгласно новоприетите разпоредби, страна, която бе уважителна причина не се яви или откаже да участва в информационна среща, когато е била задължена за това от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща, а когато и двете страни не са се явили – разноските за срещата се заплащат от страните по равно. /За сравнение, в предишната уредба такава страна можеше да бъде осъдена да заплати разноските по делото, независимо от изхода му/.

5.2. Налице е увеличение на стимулите при постигане на споразумение в процедура по медиация, като те обхващат и медиация, проведена извън съдебен център. Съгласно новоприетата разпоредба на чл.78, ал.9 ГПК, когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70% от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща, на връщане подлежат 85% от внесената държавна такса. Изрично е предвидено, че връщането засяга и държавната такса за обжалване пред въззивна инстанция, ако споразумението е постигнато по време на въззивното производство.

6. ПО ОТНОШЕНИЕ ОСОБЕНОСТИТЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

6.1. Както и в предходната уредба, и в новоприетите изменения е предвидено, че задължително участие в информационна среща по медиация може да бъде разпоредено само веднъж в хода на производството по делото, както и че производството по делото не се спира докато се провежда тази среща. 

6.2. Ново е изискването за лично участие на страните в информационната среща. Участие на страните чрез представител ще е възможно в случаите по чл.22, ал.2 от Закона за медиацията /когато страната е недееспособна или ограничено дееспособна, когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, както и когато на страна на ищеца или ответника участват повече от две лица – в последния случай тези лица могат упълномощят изрично общ представител. Страните могат да участват в информационната среща и заедно с адвокат, но това не е задължително, а по тяхна преценка.

6.3. Самата информационна среща следва да се проведе в определен от съдията срок. По общо съгласие на страните този срок може да бъде продължен, както и да започне процедура по медиация. В тези случаи информационната среща/медиацията се провежда едновременно с разглеждането на делото, освен ако страните не са поискали спиране на производството.

6.4. Нова е изрично предвидената разпоредба, че когато делото е изяснено от фактическа и правна страна, съдът пристъпва към решаването му, независимо че не е била проведена информационна среща и независимо от причините за непровеждането й. В тези случаи отлагане на делото за провеждане на информационна среща или процедура по медиация се допуска само по искане на всички страни. 

6.5. Друга специфична особеност е, че когато страните са задължени да участват в информационна среща по медиация, такава ще се провежда само в съдебни центрове, каквито ще има към всеки окръжен съд, а медиатор в тази процедура може да бъде само лице от списъка на медиаторите към съдебен център, за които ще са предвидени специфични изисквания за подбор и допълнително обучение. С новите промени отпада изискването за юридическо образование на медиаторите към съдебните центрове. Предвидено е обаче, че по своя преценка, в зависимост от предмета на делото, съдът може да укаже медиаторът да е с юридическо образование. 

6.6. Нова е и предвидената възможност, когато след информационната среща по съгласие на страните последва процедура по медиация, тази процедура да може да се провежда и извън съдебния център.

6.7. Предвидени са и правила за подсъдност при одобрението на постигнато в медиацията споразумение като съдебна спогодба, като /както и в досегашната уредба/, когато страните желаят одобрение на споразумението им като съдебна спогодба, то се ще одобрява от съда, пред който е висящо делото, по което е започнала процедурата по медиация, а когато споразумението обхваща предмета на няколко висящи дела - от съда, пред който е заведено първото образувано дело, след което страните представят одобрената спогодба пред останалите съдилища, които прекратяват изцяло или частично /в зависимост от съдържанието на спогодбата/ висящите пред тях производства.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В обобщение, може да се каже, че новоприетите разпоредби са сериозна стъпка напред в изграждането на култура за доброволно и приятелско уреждане на споровете. С тях се осигурява възможност за страните да получат адекватна информация относно медиацията, при това на разноски на съда, след което да могат да вземат информирано решение дали да опитат разрешаване на спора си чрез медиация. Същевременно им се предоставят значителни предимства, в случай, че разрешат спора си в процедура по медиация.
Положителни промени в сравнение с предходната уредба са и възможността за провеждане на медиацията след проведена информационна среща, както в съдебен, така и в извънсъдебен център, както и разпростирането на стимулите и по отношение на споразумения, постигнати в процедура по медиация в извънсъдебен център. С това се избягват ограниченията на предходната уредба и се осигурява възможност за избор на страните. Не на последно място, положително е и запазването на статута на медиаторите, преминали подбора за медиатори към съдебен център до постановяването на решението на Конституционния съд. 
Следва също да се отбележи, че приемането на новите разпоредби относно съдебната медиация не ограничава възможността на страните да потърсят разрешение на спора си чрез извънсъдебна медиация както преди, така и по време на производството по делото. В много случаи това би било най-подходящият избор, тъй като страните могат свободно да изберат както центъра и/или индивидуален медиатор, към който да се обърнат за разрешаване на спора им, така и да съобразят квалификацията на медиатора, който са избрали със спецификата на спора си. Остава и възможността за съда да напътва /без да задължава/ страните към участие в медиация по спорове, които са извън обхвата на задължителната съдебна медиация по чл.140 „а“ ГПК.

Автор: адв.Любка Василева - Карапанова

Последна актуализация:8 юли 2025