С приетите през февруари 2023г. изменения в Закона за медиацията и в Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 11 от 2023 г.), считано от 1 юли 2024г., за пръв път в България се въвежда задължителна медиация по висящи съдебни дела /наричана за краткост в текста „задължителна съдебна медиация“/. В настоящата статия накратко и без претенции за изчерпателност, са разгледани основните особености в уредбата на задължителната съдебна медиация и значението им за страните по спора.
I.ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА СЪДЕБНА МЕДИАЦИЯ
На първо място, разпоредбите, въвеждащи задължителна медиация не засягат всички спорове, а само изброените в чл.140 „а“ от Гражданския процесуален кодекс /в сила от 1 юли 2024г./, които са обособени в две големи групи:
1.В първата група /чл.140 „а“, ал. 1 ГПК/ попадат споровете за:
• разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
• парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
• делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
• изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;
• изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;
• отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.
За споровете от тази група, след 1 юли 2024, медиацията е задължителна по силата на закона и когато е предявен иск или искане по такъв спор, съдът ще задължава страните да участват в първа среща по медиация, без да има право на преценка. Изключенията от това правило са изчерпателно изброени в ал.4 на чл.140 „а“ ГПК, коментирани по-долу в текста.
2. Втората група спорове е предмет на разпоредбата на чл.140 „а“, ал.2 от ГПК, като за разлика от предходната група, при тези спорове задължението за участие в медиация не възниква автоматично, по силата на закона, а предоставено на преценката на съда, като съдът може, но не е длъжен, да задължи страните да участват в процедура по медиация. В тази група попадат:
• Семейните спорове, в това число за:
◦ развод по чл. 49 от Семейния кодекс;
◦ упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
◦ изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;
◦ разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
◦ определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
◦ издръжка;
• спорове за парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
• спорове за съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
• спорове за собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
• трудови спорове за възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
• спорове за защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
• спорове във връзка със защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
Критериите, по които съдът ще преценява дали да задължи страните по споровете от тази група да участват в медиация, са неизчерпателно изброени в чл.140, ал. 3 ГПК. Сред тях са наличието на трайни отношения между страните или на множество дела между тях, които имат връзка помежду си; множество претенции и насрещни претенции по делото; безспорност на основните обстоятелства по делото, както и други фактори, напр. ако разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото или бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето. При наличието на всеки един от тези фактори медиацията би била полезна и необходима.
Изключения:
И за двете групи спорове, описани по-горе, съдът не задължава страните да участват в медиация, ако: процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон; първото съобщение по делото не е връчено на ответника; при признание на иска, както и ако страна по делото е държавата или държавно учреждение или потребител /освен по исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане/, а също и ако по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес /чл.140 „а“, ал.4 ГПК/.
Извън приложното поле на задължителната медиация са и всички спорове, които не попадат в предметния обхват на чл.140 „а“ ГПК или цената на иска надхвърля посочените в чл.140 „а“, ал.2, т.7 и 8 ГПК прагове, както и спорове /независимо от предмета им/, които не са предмет на висящо съдебно производство. Такива спорове могат да бъдат предмет на медиация по инициатива на страните, като за процедурата по медиация в тези случаи не се прилагат ограниченията, предвидени за задължителната съдебна медиация
II. ОСОБЕНОСТИ НА ПРОЦЕДУРАТА:
Налице са и редица специфики на процедурата при задължителната съдебна медиация:
1. Задължително участие в процедура по медиация /независимо дали в хипотезата на чл.140 „а“, ал.1 или ал.2/ може да бъде разпоредено само веднъж в хода на производството по делото, като това може да стане по всяко време след размяната на книжата по делото до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Изрично е регламентирано, че производството по делото не се спира докато тече процедурата по медиация.
2. Задължението на страните е ограничено до задължително участие в първа среща в процедура по медиация с продължителност между 1 и 3 часа. От практическа гледна точка това време в по-голямата част от случаите би било крайно недостатъчно за достигане до споразумение по спора.След изтичането на това време страните сами решават дали да продължат процедурата или да се оттеглят от участие в нея.
3. Самата процедура по медиация следва да се проведе в определен от съдията срок, но не по-дълъг от два месеца от съобщаването на страните на определението, с което са задължени да участват в нея. По общо съгласие на страните този срок може да бъде продължен.
4. Друга специфична особеност е, че когато страните са задължени да участват в медиация /независимо дали в хипотезата на чл.140 „а“, ал.1 или ал.2/, процедурата по медиация ще се провежда само в съдебни центрове, каквито се предвижда да има към всеки окръжен съд, а медиатор в тази процедура може да бъде само лице от списъка на медиаторите към съдебен център. Допълнително ограничение беше въведено непосредствено преди гласуването на закона на второ четене, като се предвиди, изискване за юридическо образование на медиаторите към съдебните центрове. За момента не е предвидена възможност за избор на медиатор извън списъците на съдебните центрове, нито за провеждане на медиацията извън тези центрове, като тези ограничения засягат единствено задължителната съдебна медиация в хипотезите на чл.140 „а“ ал.1 и 2. /В чл.22, ал.3 на Закона за медиацията е предвидена възможност, след като медиацията е започнала в съдебния център, по съгласие на страните и медиатора да продължи извън съдебния център, при условия и по ред, определени в наредба, която следва да бъде приета от ВСС. На практика този текст поражда повече въпроси, отколкото отговори и до приемането на наредба е изцяло неприложим./
5. Предвидена е писмена форма на споразумението, постигнато в процедурата по задължителна съдебна медиация, както и правила за подсъдност при одобрението му като съдебна спогодба. Съгласно чл.24, ал.3 и 4 от Закона за медиацията, когато страните желаят одобрение на споразумението им като съдебна спогодба, то се одобрява от съда, пред който е висящо делото, по което е започнала процедурата по медиация, а когато споразумението обхваща предмета на няколко висящи дела, спогодбата се одобрява от съда, пред който е заведено първото образувано дело, след което страните представят одобрената спогодба пред останалите съдилища, които прекратяват изцяло или частично /в зависимост от съдържанието на спогодбата/ висящите пред тях производства.
III. КАКВО ОЗНАЧАВАТ ЗА СТРАНИТЕ ТЕЗИ ПРОМЕНИ И КАКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ ЗА ТЯХ ПРИ ВЛИЗАНЕТО ИМ В СИЛА НА 1 ЮЛИ 2024г..?
• По отношение на участието в процедурата по съдебна медиация:
Всъщност независимо от добилото популярност наименование „задължителна съдебна медиация“, дори когато съдът е задължил страните да участват в процедура по медиация, неучастието им в процедурата не влече никакви неблагоприятни последици за тях. Предвидените в законопроекта финансови санкции за страните /понасяне разноските по делото/ ако не изпълнят разпореждането за участие в процедура по медиация, отпаднаха от окончателния текст на Закона, приет от Народното събрание. Така на практика задължен остана само съдът, който, в хипотезите на чл.140 „а“, ал.1 ще е длъжен да задължи страните за участие в медиация.
По –съществени, обаче, са ползите, които страните могат да получат от процедурата по медиация.
На първо място, медиацията им дава шанс за доброволно намиране на взаимно изгодно решение по спора. (Друг е въпросът, че предвидената продължителност от 1 до 3 часа в по-голямата част от случаите би било крайно недостатъчна за достигане до споразумение по спора. След изтичане на това време страните сами решават дали да продължат процедурата или да се оттеглят от участие в нея, като съответно заплащат разноските за допълнителното време.)
В случай, че постигнат споразумение в рамките на процедурата по медиация, в зависимост от съдържанието на споразумението, то може да бъде одобрено като съдебна спогодба и така да подлежи на принудително изпълнение и/или производството по делото да бъде прекратено.
Въведени са и допълнителни стимули за страните за постигане на споразумение в рамките на процедурата по съдебна медиация:
• връщане на 75% от внесената държавна такса за завеждане на делото, ако е постигната спогодба въз основа на медиационно споразумение или производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение;
• кратък императивен 7-дневен срок за съда да одобри постигнатата спогодба в процедурата по медиация или да прекрати производството по делото при отказ или оттегляне на иска поради постигнато споразумение в процедурата по медиация.
• По отношение на избора на медиатор в процедурата по съдебна медиация:
За момента е предвидена единствено възможност за избор на медиатор от списъците на съответния съд, които, както е посочено по-горе могат да са само лица с юридическо образование. Страните могат, по общо съгласие помежду си да посочат конкретен медиатор от този списък, а ако не са постигнали съгласие по избора на медиатор, такъв ще се посочва от съдебния център.
На практика това означава, че изборът на медиатор в задължителната съдебна медиация е ограничен. В случай, че страните искат да се обърнат към медиатор извън списъците, вкл. такъв със специфично образование и експертиза /а в много случаи спецификата на спора налага това/, биха могли да го направят преди завеждане на делото и ако проведената от този медиатор процедура по медиация доведе до разрешаване на спора, на практика до дело и до задължително препращане към медиация изобщо няма да се стигне. Ако обаче спорът не бъде разрешен в тази процедура и бъде предявен иск, попадащ в приложното поле на задължителната съдебна медиация, не е предвиден механизъм, по който участието на страните в проведената преди завеждането му медиация да бъде отчетено. Същото се отнася и ако в хода на делото страните отнесат спора си към медиатор извън списъците на съда. Това са сериозни недостатъци на закона.
• По отношение на разноските за съдебната медиация:
В рамките на предвидената минимална продължителност на процедурата по задължителна съдебна медиация /между 1 и 3 часа/, разноските за медиацията се поемат от бюджета на съда (чл.78 „а“, ал.1 ГПК). Ако някоя от страните е отказала да участва в процедурата, тези разноски се възлагат на нея, но само ако загуби делото, а ако и двете страни не са участвали – разноските за медиацията се дължат от тях поравно (чл.78 „а“, ал.2 ГПК).
При продължаване на медиацията след посочената минимална продължителност, разноските за това допълнително време се заплащат от страните.
Предвидено е размерът на дължимите от страните такси за съдебния център и разноските в процедурата по съдебната медиация да се определят в наредба, която следва да се приеме от Висшия съдебен съвет. За момента такава не е приета.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Макар и с недостатъци и все още много неясни моменти, Законът е сериозна стъпка напред в изграждането на култура за доброволно и приятелско уреждане на споровете.
Следва също да се отбележи, че наличието на уредба на задължителната съдебна медиация не ограничава възможността на страните да потърсят разрешение на спора си чрез извънсъдебна медиация /извън съдебните центрове/ не само по спорове, които са извън приложното поле на задължителната съдебна медиация, но и по спорове, за които е предвидена такава. В много случаи това би било най-подходящият избор, тъй като по отношение на извънсъдебната медиация не се прилагат ограниченията, предвидени за съдебната медиация и страните могат свободно да изберат както центъра и/или индивидуален медиатор, към който да се обърнат за разрешаване на спора им, така и да съобразят квалификацията на медиатора, който са избрали със спецификата на спора си. Това от своя страна преодолява недостатъците и ограниченията на съдебната медиация и увеличава шансовете им за постигане на споразумение по спора. Остава и възможността за съда да напътва /без да задължава/ страните към участие в медиация по спорове, които са извън обхвата на задължителната съдебна медиация по чл.140 „а“ ГПК.
