Въведение
Поради своята комплексност строителните проекти са обречени да генерират споровете между участници­те в тях. Това се дължи на множество фактори, като например голям брой участници в строителството, не­обходимостта от разрешаване на технически и органи­зационни въпроси, сложна нормативна уредба, високата стойност на проектите.
Целта на настоящата статия е да посочи основните характеристики и принципи на медиацията, както и предимствата й при разрешаване на спорове в строи­телството в сравнение със съдебните производства и с другите алтернативни способи за разрешаване на спорове. Специално внимание е отделено на въпроса защо строителните спорове са подходящи за медиация.

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МЕДИАЦИЯТА 
Правна уредба на медиацията
В България процедурата по медиация е уредена със За­кон за медиацията (ЗМ), (обн. ДВ, бр. 110 от 17.12.2004 г., изм. и доп. бр. 86 от 24.10.2006 г., доп. бр. 9 от 28.01.2011 г., изм. и доп. бр. 27 от 1.04.2011 г.) и Наредба № 2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обу­чават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора.
В последните двадесет години нуждата от прилагането на алтернативни способи за разрешаване на спорове и в част­ност медиация, се признава и насърчава и на наднационално ниво, като в рамките на Съвета на Европа са приети четири препоръки относно медиацията1, а в рамките на Европейския съюз: Етичен кодекс за поведение на медиатора, две дирек­тиви: Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси и Дирек­тива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове1 2, както и Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европей­ския парламент и на Съвета от 21.05.2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове3.

Какво представлява медиацията и какви са нейните основни характеристики?
Най-общо казано, медиацията е гъвкава и неформал­на процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която спорещите страни, подпомагани от трето неутрално лице - медиатор, се опитват да намерят взаимно приемливо решение по спора си и да постигнат споразумение. Съглас­но легалната дефиниция на чл. 2 от Закона за медиацията „Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение."
Степента на намеса и ролята на медиатора варира при различните видове медиация4, но е важно да се подчертае, че във всички случаи медиаторът не дава и не налага решение по спора - решението в медиацията винаги е плод на спора­зумение между страните.

В основата на концепцията за медиацията стои методът на принципните преговори или преговори, основани на интересите на страните.5 При този метод се отчита разли­ката между заявените позиции и чисто правни аргументи, с които страните обосновават и се опитват да наложат своята позиция и стоящите зад тази позиция интереси (лични, пси­хологически, бизнес или други интереси, опасения и нужди, засегнати от конфликта). Изследването на тези по-дълбоки и обикновени скрити нива на конфликта помага на страните да постигнат яснота относно това кое е истински важно за всяка една от тях в конкретната ситуация и открива възможността за намиране на различни алтернативи за удовлетворяването на тези нужди и намиране на решение, което да отговаря на нуждите и на двете страни.
Предмет на медиацията могат да бъдат правни и не- правни спорове по всички въпроси, по които страните могат да вземат решение по взаимно съгласие. Видовете спорове, по които може да се провежда медиация, са неизчерпателно изброени в чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за медиацията. Съглас­но чл. 3, ал. 3 ЗМ „медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение."

Основни характеристики на процедурата
Процедурата по медиация е доброволна, поверителна и контролът върху решението принадлежи изцяло на страните.
Други важни характеристики на процедурата са гъвка­вост, икономичност и бързина, в сравнение със съдебното производство и други способи за алтернативно решаване на спора. Медиацията се провежда в сесии (срещи) между медиатора и спорещите страни. Срещите се провеждат в удобно за страните време и място (обикновено неутрално), а броят и продължителността им зависи от възможностите на участниците и особеностите на случая. Възможно е ме­диацията да се проведе и чрез използването на различни средства за комуникация (примерно онлайн, чрез използване на платформи за видеоконферентни разговори), макар че по принцип срещите с физическото присъствие на медиатора и страните са по-ефективни и са за предпочитане. В проце­дурата по медиация могат да бъдат обсъдени и решени и други въпроси, освен тези, които са непосредствен предмет на конкретния спор (например въпроси, свързани с бъде­щите отношения на страните като процедура, по която ще си обменят информация или ще изпълняват взаимните си ангажименти, бъдещо сътрудничество, разрешаване на въ­прос, който не е директно предмет на конкретния спор, но е причина за възникването му, и т.н.).
Страните сами избират медиатора6 и при избора си могат да съобразят както личните качества, така и профе­сионалните компетентности на избрания медиатор, така че да отговарят на особеностите на случая им.
Продължителността на процедурата зависи от конкрет­ния случай, но във всички случаи, съгласно българското законодателство, не може да продължава повече от шест месеца. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 от Закона за медиацията медиацията се прекратява с изтичането на шест месеца от започването й. Страните могат сами да определят по-кратък срок, след изтичането на който процедурата се прекратява или, дори и без да са определили такъв срок, да я прекратят по всяко време.
Медиацията не препятства възможността за последващо отнасяне на спора пред съд или арбитраж, ако страните не са успели да постигнат споразумение в рамките на процедурата по медиация, и може да се проведе както преди започването, така и по време на висящ съдебен или арбитражен процес по същия спор. В последния случай, ако страните са постигнали споразумение по спора си в рамките на процедурата по меди­ация, могат да поискат от съда, пред който делото е висящо, одобряване на постигнатото от тях споразумение като съдеб­на спогодба, респективно в арбитража - възпроизвеждане на спогодбата в арбитражно решение при уговорени условия.7

Страните могат да участват в процедурата по медиация заедно с адвокати, експерти и други специалисти или да бъдат подпомагани, при нужда и по общо съгласие с другата страна от такива специалисти, като поискат например кон­султация или експертна оценка по конкретен въпрос, която да ги подпомогне при вземането на решение.

Принципи на медиацията
Медиацията се провежда при спазване на следните основни принципи:
    • Доброволност - страните са свободни да решат дали да участват в процедурата, както и да се оттеглят от нея по вся­ко време. Този принцип важи и в случаите, в които страните са насочени към медиация от съда - и в този случай могатда откажат да участват в медиацията или да се оттеглят от процедурата по всяко време.8
    • Равнопоставеност - страните имат равни възможности за участие в процедурата и медиаторът следи за това.
    • Неутралност и безпристрастност на медиатора - ме­диаторът не може да дава оценки и правни съвети9, нито да налага решение по спора. Медиаторът не трябва да проявява пристрастие и е длъжен да поеме процедура по медиация, само ако може да осигури своята неутралност, безпристраст­ност и независимост (чл. 9 ЗМ). Съгласно чл. 13, ал. 2 и 3 ЗМ при започване на процедурата медиаторът е длъжен да разкрие на страните всички обстоятелства, които могат да доведат до основателни съмнения относно неговата безпри­страстност и неутралност, както и да представи декларация за тези обстоятелства.10 В случай че в хода на процедурата възникне такова обстоятелство, или някоя от страните прояви съмнение в неутралността и безпристрастността на медиатора, същият следва да се оттегли от процедурата (чл. 10, ал. 3 ЗМ).
    • Поверителност - съгласно чл. 7 ЗМ разискванията във връзка със спора са поверителни, а участниците в про­цедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата. Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора - предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
Освен задължението за поверителност спрямо трети за процедурата по медиация лица, за медиатора съществува задължение и за вътрешна поверителност (спрямо участва­щите в медиацията лица). Медиаторът не може да разкрива на участниците в медиацията обстоятелства, които са му доверени от някой от тях в отсъствието на останалите, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил (чл. 10, ал. 4 ЗМ). Изключения от поверителния характер на медиацията се допускат само в изрично посочени от закона случаи.

Последици от медиацията
Освен възможността да разрешат доброволно спора си и да подобрят комуникацията помежду си, медиацията предоставя на страните важни предимства в сравнение с преговорите, водени между тях извън процедурата по медиация, а именно: спиране на погасителната давност и възможност за придаване на изпълнителна сила на споразумението, постигнато в медиацията.

Спиране на погасителната давност
Съгласно чл. 11а от Закона за медиацията погасителната давност по спора - предмет на медиация, спира да тече за времето, през което трае медиацията. 

С цел установяване на точния момент, от който спира да тече давността, в чл. 11, ал. 2 ЗМ е посочено, че за начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съ­гласие за започването й, а когато липсва изрично съгласие - денят на първата среща на всички участници с медиатора. 
Давността е спряна до прекратяването на процедурата (с постигането на споразумение или на друго основание). Тъй като медиацията се прекратява по силата на закона с изти­чането на шест месеца от започването й, ако в този срок не е постигнато споразумение или медиацията не е прекратена на друго основание, считано от изтичането на шестмесечния срок, теченето на давностните срокове се възобновява.
Възможност за придаване на изпълнителна сила на постигнатото в резултат на медиацията споразумение
На спогодбата, постигната в процедура по медиация, може да бъде придадена изпълнителна сила, независимо дали спорът, който е разрешен с нея, е предмет на висящ процес или не. За случаите, в които спорът е предмет на ви­сящ процес, страните могат по общия ред на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да поискат от съда, пред който е висящо делото, да одобри споразумението им като съдебна спогодба. В случаите, в които спорът не е предмет на висящ процес, страните могат да искат одобряване на споразуме­нието на основание и по реда на чл. 18 ЗМ, съгласно който „споразумението по правен спор, постигнато в процедурата по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната." Съглас­но цитирания текст съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави, а ако в делото като страна участва и прокурора, след изслушване и на неговото мнение. Вече има практика по приложението на този текст, като решения за одобряване на споразумения, постигнати в рамките на про­цедура по медиация, са постановявани от няколко различни районни съдилища в страната.

МЕДИАЦИЯ ПРИ СПОРОВЕ В СТОИТЕЛСТВОТО - СПЕЦИФИЧНИ ПРЕДИМСТВА

Строителните спорове са особено подходящи за меди­ация, тъй като при тях най-често техническите въпроси, които трябва да се разрешат, са водещи и имат превес над правните. Обикновено участниците в строителството дър­жат спорът им да бъде разгледан от лице с необходимите специални познания в съответната материя. Процедурата по медиация позволява на страните да изберат медиатор със съответна техническа компетентност, която се изисква за решаване на спора, например строителен инженер, ар­хитект, ВиК специалист. Страните могат да прибегнат и до комедиация, като изберат двама или повече медиатори с различни специалности, включително комедиация на юрист и инженер. При съдебното решаване на строителни спорове такава възможност за избор на съдия с подходящ опит е из­ключена, особено в България, където няма специализирани съдилища за строителни спорове.

В тази връзка следва да се направи разграничение меж­ду Комисиите за решаване на спорове (Dispute Adjudication Board), които се предвиждат съгласно договорните условия на ФИДИК, и медиацията. Доколкото и двете форми са алтер­нативи на съдебното и арбитражното производство, между тях има известна прилика. Въпреки това, процедурата пред Комисиите за решаване на спорове (КРС) не представлява медиация, тъй като КРС не подпомага страните сами да взе­мат решение, а постановява решение, което може да бъде неприемливо за някоя от тях. Освен това КРС разглежда спора по определена процедура, която предварително е уговорена между сраните, докато при медиацията липсва такова изис­кване - съгласието за участие в процедурата по медиация и правилата на процедурата могат да бъдат постигнати по всяко време преди започването на медиацията, включително и на първата обща среща между медиатора и страните.
Едно несъмнено предимство на медиацията, което е важно за участниците в строителството, е високата степен на конфиденциалност в сравнение с останалите способи за разрешаване на спорове. Обикновено при строителните спорове страните желаят да запазят репутацията си и не биха искали спорът им да добие гласност. Поради липсата на изискване за водене на протоколи и задължение за водене на регистри, както и поради предвидените в закона гаранции за поверителността на процедурата, медиацията остава най- дискретният начин за решаване на един спор.

На следващо място, медиацията осигурява възможност за запазване на добрите отношения между страните, което е изключително важно, когато става въпрос за проекти, изпълнението на които продължава години. При такива проекти, особено когато са големи, страните са „обречени" да работят заедно дълго време до приключването им и запазването на диалога между тях е от ключово значение, за да се спази вре­мето за завършване. Поради факта, че при медиацията стра­ните сами разрешават спора си, а не са обвързани с решение, натрапено им от трето лице, то тази форма на разрешаване на спорове дава много по-големи шансове за запазване на нормалната комуникация между тях. Така нареченият project mediation дава възможност при големи инфраструктурни проекти, където се изпълняват множество договори от много участници в продължение на дълъг период, проектът да не спира въпреки възникнали спорове. Това предимство на ме­диацията е използвано при подготовката на олимпийските игри в Лондон да подпомогне - Olympic Delivery Authority в разрешаването спорове във връзка със строителството на Олимпийския парк за Олимпиадата през 2012 г. Тогава се създава специален Independent Dispute Avoiding Panel от 10 специалисти в областта на строителството, които са ангажи­рани с алтернативното разрешаване на спорове между учас­тниците в строителството на Олимпийския парк. Този опит за project mediation се отчита като изключително успешен.
Тъй като обикновено в строителството участват много лица, извън възложителя и изпълнителя, то често строител­ните спорове засягат пряко или косвено различни страни, изпълняващи различни функции (например проектант, за- страховател, подизпълнител), чието участие при решаването на спора е желателно. За разлика от останалите способи за решаване на спорове, където включването на повече страни е подчинено на строги правила, то при медиацията няма преч­ка в процедурата да се включат повече лица, стига всички да участват доброволно.

Освен това, медиацията предлага също така и възмож­ност за решаване на множество спорове между страните, дори и когато тези спорове нямат формална връзка помежду си, но за страните е важно разрешаването им в рамките на едно общо споразумение. Такива спорове биха били разде­лени и разгледани без връзка един с друг в съдебното или арбитражното производство.

Нещо повече - в рамките на медиацията страните могат да се споразумеят и за бъдещи съвместни проекти, сключване на нови договори, като част от решението на съ­ществуващ спор. Както посочихме по-горе, чл. 1 ЗМ урежда „медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове". Тоест за разлика от съдебното производство, чиито предмет могат да бъдат само и един­ствено правни спорове, то медиацията може да разрешава и спорове, които не са правни, например когато е засегнат авторитетът на една от страните, а също така спорове, кои­то потенциално биха могли да възникнат за в бъдеще и не биха могли все още да бъдат отнесени към съда, тъй като евентуален иск би бил преждевременно заведен. Така също в процеса на медиация страните могат да решат спора си, като изменят сключения между тях договор.
Друго предимство на медиацията, особено важно при решаване на строителни спорове, е бързината. Поради не­формалния си характер, медиацията не изисква дълъг пери­од за подготовка, сесиите се насрочват след съгласуване със страните на времето и мястото за провеждането им; може да се насрочат сесии в продължение на няколко последова­телни дни; самата процедура може да се структурира според нуждите на страните и спецификата на спора. Всичко това осигурява възможност за разрешаване на спора в рамките на седмици след започване на процедурата, което е невъзможно при съдебното или арбитражното производство. Съдебното решаване на строителни спорове обикновено изисква назна­чаването на поредица експертизи, което, съчетано с триин- станционното производство, прави невъзможно решаването на спора в рамките на 1-2 години.
Не на последно място, за участниците в строителството е важно и икономичното решаване на строителните спорове. Обикновено материалният интерес при тези спорове е го­лям, и разрешаването им по съдебен ред изисква сериозни ресурси (адвокатски възнаграждения, възнаграждения за вещи лица, държавни такси). В медиацията страните дължат само възнаграждението на медиатора, което обикновено се договаря на час, а не като процент от интереса, няма други разходи като държавни такси, възнаграждения за адвокати или вещи лица. В случай че някой от участващите реши да използва адвокат или експерт, разбира се, ще направи разноски за възнаграждението им, но във всички случаи тези разноски биха били по-ниски, отколкото за процесуално представителство пред три съдебни инстанции. Освен това, страните в медиацията могат да се споразумеят относно раз­пределението на разноските, както и да посочат общ експерт, чието възнаграждение да се подели поравно помежду им.

В заключение може да се посочи, че предвид особено­стите на строителните спорове, медиацията в редица случаи би могла да бъде най-подходящият метод за разрешаването им при относително ниски разходи и за сравнително кратко време. Доколкото използване­то на тази процедура не препятства възможността за последващо отнасяне на спора пред съд или арбитраж, медиацията може само да допринесе за решаване на спора, независимо дали в рамките на процедурата спорът е решен или само е подобрена комуникацията между страните. Ето защо, потенциалните ползи от медиацията при решаване на строителни спорове следва да се имат предвид както от страните, така и от съда, който може не само да укаже на страните, че имат възможност за медиация, но й да им разясни подробно предимствата на тази процедура.

Автори: адв.Любка Василева-КАРАПАНОВА,Адв. Любимка ДЮЛГЕРОВА
Статията е публикувана в бр.2/2016г. на списание „Собственост и право“, ИК „Труд и право“