НОВ ШАНС ЗА РЕФОРМАТА В СЪДЕБНАТА МЕДИАЦИЯ
Съдът на ЕС: „Директива 2008/52 не изключва по принцип националното законодателство да направи прибягването до медиация задължително или да го подложи на стимули и санкции“
Два месеца след като българският Конституционен съд зачеркна реформата в гражданското съдопроизводство, предвиждаща задължение за страните по определени категории граждански и търговски дела да участват в първа среща по медиация с продължителност от един до три часа, като обяви съответните разпоредби за противоречащи на Конституцията, Съдът на Европейския съюз, в свое определение от 3 септември 2024г. по дело С-658/23 постанови[i]:
„(1) Член 5, параграф 2 от Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, във връзка с принципа на върховенство на правото на ЕС,
трябва да се тълкува в смисъл, че:
тя допуска съдилищата на държава членка да не изпълнят решение на Конституционния съд на тази държава членка, с което се отменя национална правна уредба, съгласно която допустимостта на определени искове, които могат да попаднат в приложното поле на тази директива, е обвързана със спазването от страна на ищеца на задължението да участва в информационна среща относно ползите от медиацията, тъй като такова решение не попада в приложното поле на тази разпоредба и следователно не може да ѝ противоречи.“
Делото е образувано по преюдициално запитване на първоинстанционен съд на 3-ти район Букурещ във връзка със съмнения на запитващата юрисдикция за противоречие на решения на Конституционния съд на Румъния от май 2014г. и септември 2018г. /с които са обявени за противоконституционни национални разпоредби, изискващи участие на страните по определени дела в информационна среща за предимствата на медиацията, като предпоставка за разглеждане на делото, както и задължение за съдията да насочва по определени спорове страните към медиация/ с разпоредби на правото на Съюза и по конкретно, с разпоредбите на чл.5, параграф 2 от Директива ЕС/2008/52.
Съгласно посочената разпоредба /чл.5, параграф 2 от Директива ЕС/2008/52/, директивата се прилага „без да засяга националното законодателство, което прави използването на медиацията задължително или го подлага на стимули или санкции, независимо дали преди или след началото на съдебното производство, при условие, че подобно законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система“.
В определението си от 3 септември 2024г. Съдът на ЕС приема, че от самата формулировка на тази разпоредба следва, че що се отнася до спорове, попадащи в нейното приложно поле, Директива 2008/52 не изключва по принцип националното законодателство да направи прибягването до медиация задължително или да го подложи на стимули и санкции, както и че национална правна уредба, по силата на която при някои видове спорове страните са длъжни да участват в информационна среща относно ползите от медиацията, по принцип е съвместима с член 5, параграф 2 от Директивата, при условие, че тази уредба не пречи на страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система (§ 37 и §38 от цитираното определение).
В същия смисъл е и досегашната практика на СЕС – решение от 14 юни 2017 по делото Menini and Rampanelli , C‑75/16, EU:C:2017:457[ii], в което съдът сочи, че съгласно чл.3 от Директива 2008/52, процедура по медиация може да бъде започната от страните, предложена или разпоредена от съд, но може и да е предвидена от законодателството на държава членка, както и че съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2008/52 тази директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, съгласно които медиацията е задължителна, при условие че съответното законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. Изводът, който съдът прави в цитираното решение (§50 и 51), e че „както следва от съображение 13 от Директива 2008/52, доброволният характер на медиацията следователно се състои не в свободата на страните да прибягват или не към тази процедура, а във факта, че „страните сами отговарят за процедурата и могат да я организират както пожелаят и да я прекратят по всяко време“. Следователно важен е не задължителният или факултативният характер на системата за медиация, а фактът, че правото на достъп на страните до съдебната система е обезпечено. “
Макар да е постановено по преюдициално запитване на Румъния, определението от 3 септември 2024г. по дело С-658/23 е знаково и изключително актуално и за България, където със свое решение от 01 юли 2024г.[iii] Конституционният съд разгроми предвидената съдебна реформа, въвеждаща изискване за участие на страните по определени категории граждански дела в първа среща по медиация с аргумента, че подобно изискване не пречи на упражняване на правото на достъп до правосъдие, но го затруднява. Следва да се отбележи, че за разлика от румънската, съответно италианската уредба, коментирани в посочените по-горе определение на СЕС от 03.09.2024г. и решение от 14 юни 2017, в България задължителното участие в първа медиационна среща с продължителност от един до три часа беше предвидено като част от съдебното производство и отказът за участие в такава среща не водеше до недопустимост на иска, респ. не препятстваше развитието на производството по делото, а единствено до възможността отказалата/неявилата се страна да понесе разноските за организиране на срещата по медиация и то само ако загуби делото, а ако и двете страни са отказали – всяка от тях да поеме разноските си в производството в съответната инстанция, както и половината от разноските за организирането на процедурата по медиация. Самата процедура по медиация не спираше производството по делото, като беше предвиден и кратък срок за провеждането й. Всъщност точно разпоредбите за разноските във връзка с отказа за участие в медиацията се оказаха ябълката на раздора, видно от съдържанието на решението на Конституционния съд. Действително, формулировката на чл.78а, ал.2 от ГПК относно разпределението на разноските при отказ от участие в процедурата по медиация не беше от най- прецизните и пораждаше спорове относно тълкуването на текста, но вместо да обяви само тази разпоредба за противоконституционна, КС изцяло зачеркна реформата, обявявайки за противоконституционен целия „нормен комплекс“, с които беше въведена. По този повод в особеното си мнение конституционният съдия Соня Янкулова, изразявайки несъгласието си с решението на мнозинството, коментира, че с посоченото решение на КС „заради бълхата изгорихме юргана“[iv]. Съдия Янкулова поддържа становището, че освен разпоредбата на чл.78а, ал.2, изр.2 от ГПК останалите разпоредби, предмет на проверката за конституционосъобразност в това решение не са противоконституционни, като обосновано и подробно сочи защо предвиденото в обявените за противоконституционни разпоредби на ГПК и Закона за медиацията задължение за участие в първа среща по медиация не лишава страните по делото от достъп до съд, нито от право на ефективна съдебна защита и не противоречи на конституцията.
В светлината на цитираното по-горе определение на СЕС от 3 септември 2024г., това решение на Конституционния съд може да не се прилага. Дали ще се намери достатъчно смел съдия, който да го игнорира, позовавайки се на даденото от СЕС тълкуване или отново законодателят трябва да се намеси? По-скоро е второто, тъй като в резултат от решението на Конституционния съд спря и създаването на необходимата инфраструктура за провеждане на предвидената в обявените за противоконституционни разпоредби процедура по медиация по висящи дела. Във всички случаи, обаче, тълкуването на СЕС е задължително за всички държави – членки и следва да бъде съобразено от тях /в този смисъл е и Тълкувателно решение №3/2017 по т.д.3/2016г. на ОСНК на ВКС/. Това дава нов шанс на реформата у нас да се случи, независимо дали по начина, предвиден в обявените за противоконституционни рапоредби или под друга форма.
Автор: Любка Василева – Карапанова – адвокат и медиатор
