Автор: адв. Любка Василева – Карапанова
Въведение
Търговската марка е специфичен обект на собственост, чиято основна функция е да отличава стоките или услугите на своя притежател от тези на останалите пазарни участници. Добре разпознаваемата от потребителите марка, в съчетание с качеството на стоките или услугите, за които се отнася е ценен актив за притежателя си, тъй като „продава“ стоката, създава лоялен потребителски кръг и по този начин дава конкурентно предимство пред останалите сходни стоки на пазара, които може да са със същото качество, но не са толкова добре познати на потребителя. Тази ценност на марката е добре известна на големите пазарни участници, които влагат значителен ресурс в изграждането на стратегии за налагането и поддържането на популярността на марките си. Възможностите, които една добре разпознаваема марка дава може да даде силен тласък за развитие и на всеки начинаещ бизнес. Ето защо създаването и поддържането на репутацията на една марка често е свързано със спорове, чиято цел е да опазят отличителния й характер и стойността й като актив като предотвратят регистрацията или използването на подобен на марката знак за същите или сходни стоки или услуги от друго лице, различно от притежателя на регистрираната марка. Разрешаването на тези спорове по административен или съдебен ред в предвидените от Закона за марките и географските означения спорни производства е продължителен процес, който ангажира значителен ресурс, а доколкото самият предмет на спора е специфичен, изисква и специализирани познания. Освен това споровете често оказват негативно влияние и върху самия бизнес или продукт означен със спорната марка. Ето защо възможността да решат бързо и дискретно този вид спорове би могла да бъде от голяма полза за спорещите страни.
Медиацията е един от най-подходящите инструменти, който дава на страните тази възможност и който успешно може да бъде използван за разрешаването и на спорове, свързани с търговски марки и други обекти на интелектуална собственост. Макар все още рядко използвана в България за разрешаване на спорове, свързани с интелектуална собственост, медиацията разкрива редица предимства за страните в сравнение с традиционно използваните способи за решаване на спора по административен или съдебен ред и успешно се използва в световен мащаб за разрешаване на такива спорове. Факт е, че в рамките на Световната организация по интелектуална собственост /WIPO/ от години функционира Център за медиация и арбитраж, чиято цел е да предоставя услуги за извънсъдебно разрешаване на спорове, свързани с права върху интелектуална собственост. Европейският офис по интелектуална собственост /EUIPO/ също предоставя услуги по медиация и други алтернативни способи за разрешаване на спорове между страни в спорни производства, развиващи се пред това ведомство. Темата за приложението на медиацията в спорове, свързани с интелектуална собственост става все по – актуална и в България. С приетите през февруари 2023г. изменения в Закона за медиацията и в Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 11 от 2023 г.) за тези спорове е предвидено, че по преценка на съдията, разглеждащ делото, страните могат да бъдат задължени да участват в задължителна първа среща в процедура по съдебна медиация. (С подробности за задължителната съдебна медиация можете да се запознаете тук.- линк към статията „Накратко за задължителната съдебна медиация“)
Целта на настоящата статия е накратко и без претенции за изчерпателност да очертае основните предимства на процедурата по медиация с оглед спецификите на споровете, свързани с права върху марка и етапите от живота на марката, в които медиацията би могла да бъде успешно използвана за разрешаването на тези спорове по бърз, ефективен и приемлив за двете страни в спора начин. Текстът е базиран само на разпоредбите на българското законодателство, което не означава, че възможността за разрешаване на спорове чрез медиация е ограничена само до национални марки, регистрирани по реда на ЗМГО. Напротив, както е посочено и по-горе, медиацията е приложима и реално се използва в практиката на EUIPO и WIPO и в спорове, свързани с марки на Европейския съюз, както и с марки, регистрирани по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марки и Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките.
I. Същност и основни характеристики на медиацията
Съгласно легалната дефиниция на Закона за медиацията2, медиацията е доброволна, поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, в която страните, подпомагани от трето неутрално лице се опитват да постигнат споразумение по спора си. За започването и провеждането на процедурата е необходимо съгласието на двете страни, като всяка от тях може по всяко време да поиска спирането или прекратяването на процедурата.
За разлика от съдебното производство и спорните административни производства, в които сезираният със спора орган постановява решение, което е публично и е задължително за участниците в производството, медиацията дава възможност на спорещите страни сами, с помощта на трето неутрално лице, да намерят решение по спора, което да е взаимно приемливо и базирано на бизнес интересите им. Поверителността на процедурата гарантира на страните, че фактите относно спора – предмет на медиация няма да станат публично достояние и по този начин им осигурява възможност да предотвратят имиджови загуби. Важни предимства, свързани с използването на процедурата по медиация са спирането на погасителната давност за предявяване на иск по спора - предмет на медиация и възможността за придаване на изпълнителна сила на постигнатото в медиацията споразумение.
По своята същност медиацията е процес на подпомагани преговори, който изисква активното участие на страните по спора и е насочен към намиране на решение, което отговаря на интересите и на двете страни. В основата на този процес стои моделът на принципните преговори или преговорите, основани на интереси, в който се отчита разликата между заявените позиции и правни аргументи във връзка със спора и по-дълбоките нива на конфликта - конкретните нужди, ценности, лични или бизнес интереси и дългосрочни цели на страните, засегнати от спора /по-долу общо наричани интереси на страните/, които мотивират заемането на конкретната позиция. Изследването на тези по-дълбоки нива дава възможност на всяка от страните да определи и степенува по важност интересите си и да открие различни алтернативи за удовлетворяването им, което, от своя страна разширява възможните решения и открива възможността за намиране на решение по спора, което да удовлетворява интересите и на двете страни.
Ключова в процедурата е ролята на третото лице – медиатора, който подпомага страните да достигнат до такова решение. Медиаторът не дава правни съвети3 и не постановява решение, неговата функция е компетентно да води и подпомага преговорите между страните като ги насърчава да дефинират общо разбиране за проблема, да идентифицират и приоритизират собствените си интереси във връзка с този проблем /често това може да включва и по-дългосрочни или различни от първоначално заявените цели и бизнес интереси/, да търсят и обсъждат различни варианти за взаимно приемливо решение, което може да удовлетвори интересите на всяка от тях, да увеличи общите ползи или поне да намали загубите, които страните или една от тях биха претърпели при отнасяне на спора за решаване по административен или съдебен ред.
За успеха на процедурата от значение е както активното и добросъвестно участие на страните, така и уменията и опитът на медиатора. Съгласно българският Закон за медиация, като медиатор може да действа само лице, което е преминало успешно сертифициращо обучение по медиация и е вписано в Единния регистър на медиаторите. С оглед спецификата на споровете, свързани с търговските марки, за предпочитане е при такива спорове медиаторът да притежава и допълнителна квалификация в тази област, за да може да бъде максимално полезен на страните.4 Основно изискване към медиатора е да е неутрален и безпристрастен по отношение на спора и страните.
В сравнение със съдебното или спорните административни производства медиацията разкрива редица предимства за страните, основните от които са:
1. Гъвкавост, бързина и икономичност. Медиацията е неформална, гъвкава процедура и дава възможност за организиране на срещите между страните и медиатора в договорено между страните и медиатора място /обикновено неутрално/ и в определена от страните времева рамка. Медиацията може да бъде проведена и онлайн, ако случаят го налага /пр. страните се намират в различни държави/ и страните и медиаторът са приели този начин за провеждане на процедурата. В условията на епидемичната обстановка, породена от Covid 19 това е все по-често предпочитана от страните форма. Страните в медиацията могат да ползват адвокати и други експерти. Обикновено процедурата приключва в рамките на няколко сесии. Страните могат и сами да определят краен срок, в който ако не бъде постигнато съгласие по спора, да прекратят процедурата и да потърсят друг способ за уреждането му /пр. арбитраж, съд/. Пример за подобна уговорка са препоръчителните клаузи на центъра за медиация и арбитраж при WIPO, по- специално така наречените „multi-tier dispute resolution clauses “, при които страните договарят, че ще отнесат спора си към медиация и ако в рамките на определен от тях срок не бъде постигнато споразумение, спорът ще бъде отнесен за разглеждане и решаване чрез друг избран от страните алтернативен способ /пр. арбитраж/ или от съда.
2. Поверителност. Законът за медацията задължава участниците в процедурата по медиация да пазят в тайна всички факти,обстоятелства и документи, узнати в хода на процедурата по медиация и да не ги разгласяват пред трети лица. Медиаторът е обвързан от задължение за поверителност и спрямо участващите в медиацията лица /вътрешна поверителност/, като не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие /чл.10, ал.4 ЗМ/. Като гаранция за запазване на поверителността чл.7, ал.2 от Закона за медиацията предвижда изрична забрана медиаторът да бъде разпитван като свидетел за факти и обстоятелства, които е узнал в това си качество. В контекста на спорове, свързани с права върху марки, поверителността на процедурата по медиация е особено ценно предимство, тъй като дава шанс на страните да съхранят репутацията си, както и репутацията на спорната марка и да предотвратят имиджови загуби.
3. Възможност страните сами да изберат медиатора, като се обърнат към лице, притежаващо необходимата за спецификата на спора квалификация и опит. Законът за медиация допуска и възможността за ко-медиация, т.е. медиация, проведена от екип от медиатори /обикновено двама/, което дава възможност страните да изберат медиатори с допълващи се компетентности според спецификата на спора.
4. Контрол на страните върху решението и възможност за договаряне и по други, важни за сраните въпроси. За разлика от съдията и компетентния административен орган, сезиран със спора /в случая на национални марки – Патентно ведомство/, медиаторът не постановява решение по спора, а подпомага страните сами да намерят такова. Постигнатото в медиацията решение има характера на договор, спогодба между страните. Тъй като решенията в медиацията са базирани на бизнес интересите на страните и не са ограничени в рамките на конкретния спорен въпрос, медиацията дава възможност освен решение по спорния въпрос, страните да постигнат съгласие и по други, важни за тях въпроси, в т. число да договорят бъдещото си поведение и сътрудничество /например условия за съвместно ползване на спорната марка или лицензионен договор/.
5. Съхраняване на отношенията и комуникацията между страните. В медиацията състезателният подход /заявяване и отстояване на позиции/ е заменен с принципен диалог по важните за страните теми, което дава възможност на страните, дори и да не достигнат до решение по спора си в рамките на процедурата, да запазят нормалната комуникация помежду си. Това предимство е особенно ценно в случаите, в които се налага страните да продължат отношенията си /пр. при съсобственост на марка/.
6. Запазване на възможността ако не бъде постигнато решение в медиацията, да се търси друг способ за решаване на спора.
7. Възможност за прилагане на медиацията преди или по време на висяща процедура за решаване на спора по съдебен или административен ред, а дори и след приключването на такава процедура – във връзка с изпълнението на постановеното в нея решение или договаряне на бъдещото поведение на страните.
Същевременно медиацията предоставя на страните важни предимства и гаранции в сравнение с преговорите, водени от тях извън медиацията, а именно:
Спиране на погасителната давност за предявяване на иск във връзка със спора - предмет на медиация. Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по граждански и търговски спорове задължава държавите – членки да гарантират, че страните, които избират медиацията в опит да решат спор, няма да бъдат възпрепятствани впоследствие да образуват съдебно производство или арбитраж във връзка със същия спор поради изтичане на давностни срокове в хода на процедурата по медиация /чл.8/. Посоченото изискване на директивата е отразено в чл.11“а“ от българския Закон за медиацията, съгласно който давност не тече докато трае процедурата по медиация.5
Възможност за принудително изпълнение на постигната в медиацията спогодба . Възможността за придаване на изпълнителна сила на постигната в процедурата по медиация спогодба е изрично предвидена в чл.18 ЗМ /в допълнение на общия способ за одобряване на съдебни спогодби, постигнати в рамките на висящ съдебен спор, предвидена от чл. 234 ГПК/ и тази възможност е открита за всички медиаци, за които е приложим българският Закон за медиацията. За спогодби, постигнати в медиации по международни спорове, при които се търси изпълнение в друга държава, възможност за придаване на изпълнителна сила на спогодбата е гарантирана от актове като Директива 2008/52 за някои аспекти на медиацията по граждански и търговски спорове6 и Сингапурската конвенция за медиация7, чиято цел e да създаде механизъм за принудително изпълнение на постигнатата в медиацията спогодба по международни търговски спорове във всяка една от страните, ратифицирали конвенцията /подобно на Нюйоркската конвенция за взаимно признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения/.
II.Специфика на споровете свързани с права върху търговски марки и възможни етапи, в които може да бъде използвана медиацията
Поради спецификата на обекта на собственост, възможни са различни спорове с различни участници през целия живот на марката – от подаването на заявка за регистрацията й до нейното заличаване, прекратяване или отмяна, както и във връзка с упражняване на правата върху марката и защитата й срещу нарушения. Най-общо споровете могат да бъдат разграничени в две големи категории: административни производства, развиващи се пред компетентния административен орган /Патентно ведомство / и съдебни производства по гражданско – правни спорове, свързани с марката.
В първата категория попадат всички спорове във връзка с регистрацията и валидността на марката. Правото върху марка се придобива чрез регистрация, а във връзка с регистрацията, промени в регистрирана марка и/или загубване на правото върху нея се развиват множество различни административни производства, в някои от които /т.нар. “ex parte proceedings”/, участници са само заявителят, респ.притежателят на марката и административният орган, отговорен за регистрацията /Патентно ведомство, EUIPO/, а в други, като опозиция, производства по искания за заличаване или отмяна на регистрацията на марката, участват и трети лица и на практика спорът е между тях, от една страна и заявителят/притежателят на марката, от друга /т.нар. „inter parties proceedings”/.
Веднъж регистрирана, марката дава на притежателя си изключителното право да я използва за стоките и/или услугите, за които е регистрирана, да се разпорежда с нея и да забрани на всяко трето лице да използва в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки, които са идентични или сходни на тези, за които е регистрирана марката, а в случаите, когато марката се ползва с известност - и за стоки, които не са идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката. Във връзка с упражняването на това изключително право също са възможни множество спорове за нарушения, които се разглеждат от съда по реда на Глава шеста от ЗМГО.
Не на последно място, марката като обект на собственост може да се прехвърля, залага, наследява, да бъде обект на съсобственост, ползването й да се предоставя с лицензионен договор и т.н. Във връзка с всяко едно от тези правоотношения също са възможни и на практика често възникват спорове.
Медиацията би могла да бъде успешно използвана за намиране на взаимно приемливо решение във всяка една от изброените категории спорове.
1.Приложимост на медиацията в производствата във връзка с регистрация на марката или оспорване на регистрацията й
Тези производства са административни и се развиват пред Патентно ведомство в качеството му на компетентен държавен орган, а при обжалване на решението на Патентно ведомство - пред административните съдилища. Следва да се отбележи, че макар Законът за медиацията да не изключва прилагането на медиация в административни спорове, процедурата би била приложима там, където страните са равнопоставени и между тях е възможно договаряне за разрешаване на спора. Доколкото в производствата свързани с регистрацията на марката или оспорване на регистрацията /чрез опозиция, искания за отмяна или заличаване/ Патентно ведомство е решаващ орган и липсва равнопоставеност между него и заявителя, респ. притежателя на марката или опонента, считам, че, медиацията не би била приложима в споровете между заявителя и ведомството, респ. опонента и ведомството, но винаги би могла да се приложи в спора между заявителя/притежателя на марката и третото лице, което я атакува. Нека разгледаме няколко примера, в които медиацията би била особено подходяща:
I.1. На етап регистрация на марката. Опозиция.
Процедурата по регистрация на марката започва с подаване на заявка. В периода от подаването на заявка за регистрация на марката до публикация на заявката производството се развива между заявителя и Патентно ведомство, като в този период Патентно ведомство извършва проверка на редовността на заявката, на формалните изисквания и извършва експертиза по същество, в която проверява дали по отношение на марката, чиято регистрация се иска не са налице абсолютните основания за отказ, посочени в чл.11 от ЗМГО. В случай, че изискванията са спазени и не са налице основания за отказ по чл.11 ЗМГО, Патентно ведомство публикува заявката в Официалния си бюлетин. В тримесечен срок от момента на публикация на заявката всяко трето лице може да подаде възражение срещу регистрацията, основано на чл.11 ЗМГО /абсолютни основания/, а всеки притежател на по-ранно право, с което заявената марка влиза в конфликт, може да подаде опозиция срещу регистрацията на тази марка на основанията, посочени в чл.12 от ЗМГО /относителни основания за отказ/.
Ако е подадена опозиция и тя е допустима, Патентно ведомство уведомява двете страни и съгласно чл.57, ал.1 от ЗМГО им предоставя тримесечен срок за постигане на споразумение. Този срок може да бъде удължаван еднократно с още три месеца по писмено искане на страните и срещу заплащане на такса. С други думи, в производството по опозиция самият законодател е предвидил възможността за постигане на доброволно споразумение между страните преди разглеждането на опозицията по същество.
В случай, че страните не постигнат споразумение /или изобщо не са направили опит за постигане на такова/, след изтичане на тримесечния срок започва състезателната фаза на производството по опозиция. Производството завършва с решение, с което опозицията или се отхвърля изцяло или частично, или се отказва регистрацията на заявената марка /за всички или за част от стоките или услугите, за които е заявена/. Това решение на свой ред подлежи на обжалване.
Следва да се отбележи, че независимо дали страните имат намерение да преговарят или не, до изтичането на тримесечния срок за преговори по чл.57, ал.1 от ЗМГО състезателната фаза на опозицията не започва. Ето защо от полза за страните би било да използват това време, за да опитат да намерят взаимно приемливо решение, а медиацията би могла да им бъде много полезна в опита им да постигнат споразумение, особено ако е проведена от медиатор, който е специалист в областта на марките.
В типичния случай лицето, което е подало опозиция е притежател на по-ранна сходна марка, като стоките или услугите по тази марка и по атакуваната заявка за марка могат да се застъпват изцяло или частично, да са сходни или формулирани по начин, който ги прави сходни, а може дори да са различни. Целта на опозицията е да се попречи на регистрацията на по-късната заявка за марка, за да може притежателят на по-ранната марка да запази отличителността на собствената си марка. Това обаче не означава непременно, че интересите на опонента и заявителя взаимно се изключват и не може да се намери решение, което да защити интересите и на двамата. Напротив, възможни са много различни решения, в зависимост от конкретния случай и интересите на страните. Например страните биха могли да договорят специфични ограничения в списъка на стоките и услугите, за които е заявена марката, така че да няма застъпване между тях и тези, които са защитени с по-ранната марка, заявителят би могъл да оттегли заявката си или опонентът да оттегли опозицията изцяло или частично, или да ограничи обхвата й, спорната заявка може да бъде прехвърлена на опонента или обратното – по-ранната марка да бъде прехвърлена на заявителя, страните биха могли да договарят различни форми на компенсация и т.н. Решенията, които страните могат да договорят са неограничени и зависят изцяло от конкретните им бизнес интереси и дългосрочни цели – фактори, които няма как да бъдат отчетени от административния орган, който е ограничен единствено в рамките на предвидените от Закона възможни разрешения – да уважи или отхвърли опозицията. Следва да се отчита и фактът, че заявителят на спорната марка – предмет на опозиция също разполага със защитни средства и може да изиска доказателства за реално използване на по-ранната марка, на която е основана опозицията или на свой ред да атакува тази марка като поиска отмяната или заличаването й. Всичко това би поставило в риск не само атакуваната в опозицията марка, но и по-ранната марка, на която е основана опозицията, следователно намирането на взаимно приемливо решение по спора, което елиминира или поне минимизира тези рискове би било от полза и за двете страни.
В случай, че страните успеят да постигнат споразумение, това би им спестило време и разходи и би предотвратило забавяне в процеса на регистрация на марката и/или решаването на спора и свързаната с това несигурност и за двете страни. Освен това законът предвижда и конкретни финансови стимули при постигане на споразумение, като съгласно чл.57, ал.3, ако в предоставения срок страните постигнат споразумение и го депозират в Патентно ведомство, производството по опозицията се прекратява, а половината от платената държавна такса за опозицията подлежи на връщане.
Извън хипотезата на чл.57 ЗМГО, по искане на двете страни може да им бъде предоставен допълнителен срок от 6 месеца за споразумение след изтичането на сроковете по чл. 57, ал. 1, в който случай производството по опозиция се спира /чл.59, ал.2 ЗМГО/. За разлика от срока по чл.57, ал.1 ЗМГО, който е предвиден от закона и не зависи от волята на страните да преговарят, хипотезата на чл.59, ал.2, т.8 предполага изрично искане от двете страни. Това е още една възможност, предвидена от закона, с която на страните е даден шанс да постигнат доброволно уреждане на спора си преди произнасянето от административния орган със задължително за тях решение. И тук медиацията би била особено полезна, особено ако е проведена от медиатор, който е специалист в областта на марките.
I.2. Медиация в производства по искания за отмяна или заличаване регистрацията на марката
Възможните спорове, свързани с марката не се изчерпват с нейната регистрация.
След като марката е регистрирана, всяко трето лице може да поиска отмяна на регистрацията й на основанията, посочени в чл.35 ЗМГО, както и да поиска заличаване на марката ако регистрацията й е извършена в нарушение на чл.2 и чл.11 ЗМГО /абсолютни основания за отказ/.
Също така, носителите на по-ранни права /по-ранни марки или други права по смисъла на чл.36,ал.3, т.2 ЗМГО/ могат да поискат заличаване на марката, когато тя е регистрирана в нарушение на чл.12 /относителни основания за отказ/ или използването й може да бъде забранено на основание по-ранно право, което се ползва със закрила по друг закон /пр. авторско право/. Спорът може да бъде допълнително усложнен, тъй като притежателят на атакуваната марка може на свой ред да поиска отмяна или заличаване на по-ранната марка или да оспори по-ранното право, на които е основано искането за заличаване на марката му.
В рамките на тези спорни производства също е възможно договаряне между страните, което може да доведе до разрешаване на спора /подобно на примерите дадени във връзка с опозицията/. Възможността за споразумяване по тези спорове е изрично предвидена от Закона /чл.78, ал.5, т. 2 ЗМГО, чл.79, ал.1, т.3 ЗМГО /, а процедурата по медиация би била особено полезна за улесняването на преговорите между страните. В случай, че страните постигнат споразумение в резултат на което, било спорната марка е изоставена или ограничена до стоки и/или услуги, които не влизат в конфликт с по-ранната марка или друго право, било искането за отмяна/заличаване на регистрацията е оттеглено или страните са постигнали друга взаимно приемлива форма за разрешаване на конфликта /пр. съгласие на притежателя на по-ранната марка/право, прехвърляне на марката и т.н./, която прави продължаването на производството безпредметно, производството се прекратява, а страните си спестяват значително време, средства и усилия.
Въпросът, който може да възникне във връзка с тази група спорове, е дали медиацията би била приложима в хипотезите на искания за отмяна на регистрацията или заличаването й поради противоречие с абсолютните основания за регистрация, доколкото тези основания не са свързани с конфликт с по-ранно право, а са предвидени в защита на обществения интерес. Считам, че отговорът би следвало да е положителен, в смисъл, че договаряне, респ. медиация между притежателя на марката и лицето, което иска отмяната или заличаването й ще са възможни независимо от основанието, на което се иска заличаването на марката, а също и при искания за отмяна на марката. Аргумент в полза на това разбиране е изрично предвидената в чл.78, ал.5, т. 2 ЗМГО, чл.79, ал.1, т.3 ЗМГО, съответно чл.30, ал.1 и чл.32 от Наредбата за разглеждане на спорове по ЗМГО8 възможност за спиране на производството по спора при наличие на искане от страните във връзка с постигане на споразумение, съответно прекратяване на производството по спора при депозирането на постигнато между страните споразумение, без в посочените разпоредби да се прави разграничение на основанията, на които е поискано заличаването, респ. отмяната на регистрацията9. Следователно, следва да се приеме, че възможността за договоряне между страните се отнася и за хипотезите на искания за отмяна на регистрацията или заличаването й поради противоречие с абсолютните основания.10 Това разрешение е логично, като се има предвид, че в тези спорове Патентно ведомство не действа служебно, а в рамките на искането, с което е сезиран и може да бъде десезиран /с оттегляне на искането или споразумение между спорещите страни, което слага край на спора/ по всяко време.
Особен случай представлява единствено служебното производство по заличаване на марката от Патентно ведомство, предвидено в чл.36, ал.6 ЗМГО, респ.раздел VIII от Наредбата за разглеждане на спорове по ЗМГО. В посочената хипотеза липсва искане от трето лице за отмяна или заличаване на марката, а Патентно ведомство се самосезира /по своя инициатива или по сигнал на трето лице/ и извършва служебна проверка за евентуално противоречие на регистрацията на марката с абсолютните основания за отказ по чл.11 от ЗМГО, като при констатирано противоречие я заличава служебно, т.е. става дума за ex parties proceedings със страни Патентно ведомство от една страна и притежателят на марката, от друга. Доколкото в това производство Патентно ведомство действа служебно, в качеството си на административен орган, упражняващ делегирани му от закона правомощия в защита на обществения интерес, а не на равнопоставена с притежателя на марката страна, договаряне между тях, респ. медиация няма да е възможно.
Във всички останали случаи обаче договаряне между страните по спора, съответно използването на медиация за достигане до решение по спора ще е възможно и приложимо.
2. Приложимост на медиацията в гражданско правни спорове, свързани с права върху марка
2.1. Спорове във връзка с нарушения на права върху марка
Веднъж регистрирана, марката дава на притежателя си изключителното право да я използва за стоките и/или услугите, за които е регистрирана, да се разпорежда с нея и да забрани на всяко трето лице да използва в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки, които са идентични или сходни на тези, за които е регистрирана марката, а в случаите, когато марката се ползва с известност - и за стоки, които не са идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката.
Голяма категория спорове са свързани именно с упражняването на това изключително право, респ. с неправомерно използване на марката от трето лице. Тази категория спорове се разглеждат от СГС като първа инстанция по реда на глава VI от ЗМГО. Съгласно чл. 116 ЗМГО лицето, което смята, че правата върху марката му са нарушени разполага с три основни иска: за установяване на нарушението /чл.116, ал.1, т.1/; за преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение / чл.116, ал.1, т.2/ и за присъждане на обезщетение за вреди / чл.116, ал.1, т.3/. В допълнение към тези искове, ищецът може да иска изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване /чл.116, ал.1, т.4/, както и: да му бъдат предадени вещите, предмет на нарушението; да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на вещите, предмет на нарушението; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника, в часови пояс на телевизионна програма с национално покритие или по друг начин, определен от съда /чл.116, ал.2 ЗМГО/.
Иск може да бъде предявен от носителя на правото върху марка и срещу посредник - за преустановяване на предоставяни от посредника дейности или услуги, когато същите допринасят на трети страни за нарушаване на изключителното право върху марката, като уважаването на иск по отношение на посредника не е обвързано с предявяване на иск срещу самия нарушител.
Характерното при тези спорове е, че обикновено са сложни от фактическа и правна страна, трудни за доказване /особено във връзка с вредите от нарушението/ и продължителни, изискват специфична експертиза и значителен ресурс.
Същевременно няма формална пречка страните доброволно да разрешат такъв спор - по същество отговорността за нарушения на правата върху марка е форма на деликтна отговорност и няма пречка страните по спора да се споразумеят доброволно относно съществуването и обема на тази отговорност. При тези спорове винаги ще е възможно провеждане на медиация било във връзка с нарушението, било за договаряне на формата и размера на обезщетението, начина на изплащането му, мерките за предотвратяване на бъдещи нарушения и т.н. Доколкото при договарянето в медиацията страните не са ограничени в рамките на предмета на спора и предвидените от Закона разрешения, може дори да бъде договорено взаимно изгодно бъдещо сътрудничество, като например съвместно използване на марката или сключване на лицензионен договор при определени от страните условия. Във всички случаи доброволното уреждане на спора би довело до спестяване на време и средства, а също и до избягване на публичността и запазване на репутацията на страните, както и на марката – обект на спора. От друга страна, ако целта на страните е фактът на нарушението на правата върху марката да бъде признат или отречен със сила на пресъдено нещо и да получи публичност, то за постигането на тази цел е по-вероятно да предпочетат съдебната процедура и да получат обвързващо съдебно решение, вместо да използват поверителната процедура по медиация. От значение в случая е, че страните разполагат с алтернативи и в зависимост от целите и приоритетите си могат да изберат дали да опитат да решат спора си доброволно чрез медиация или не.
Както беше посочено и по-горе, в приетата от ВСС концепция за задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела за тази категория спорове е предвидена възможност, по преценка на съдията, разглеждащ спора, същият да бъде препратен за задължителна съдебна медиация.
2.2. Спорове във връзка със собствеността върху марка или във връзка с договорни отношения, чийто обект е марката
Марката като обект на собственост може да се притежава от едно лице или да бъде съпритежание на няколко лица. Съсобственост може да възникне както по време на регистрацията, в резултат на съвместна заявка за регистрацията на марката от няколко лица, така и впоследствие, в резултат на наследяване, например. Съгласно чл.18 ЗМГО, всеки от съпритежателите може да използва марката без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между съпритежателите е уговорено друго в писмена форма. За прехвърлянето на марката, обаче, както и за сключването на лицензионен договор с обект марката, е необходимо съгласието на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго /чл. 23, ал.2, чл.24, ал.2 ЗМГО/. Предвид трайните отношения между съпритежателите и ограниченията в правата им, наложени им от съсобствеността върху марката, същите по необходимост следва да вземат общи решения във връзка с марката. Възможните спорове между тях ще следва да се уреждат по пътя на преговорите, а медиацията е инструмент, който би могъл значително да ги облекчи в тези преговори и да увеличи шансовете за намиране на взаимно приемливо решение.
Друга голяма категория спорове възникват във връзка с договорни отношения с обект марката /най – често лицензионен договор или договор за съвместно използване на марката, но е възможно да възникнат и във връзка с други договори/. Споровете в тези случаи най-често се пораждат във връзка с неизпълнение на договорени от страните задължения или излизане извън рамките на установени с договора ограничения. Възможни са и спорове във връзка с възникването на хипотези, които не са изрично уредени в съответния договор между страните или във връзка с прекратяването на такъв договор и последиците от него. Характерното за тези спорове, е че обичайно са предшествани от дългогодишни отношения между страните и всяка от тях има интерес от договора и от запазването на отношенията с другата страна. За страните също е важно да съхранят репутацията си в деловите среди, тъй като тя е от значение за бизнеса им и за установяване и поддържане на отношения и с други съществуващи или потенциални партньори и клиенти. Използването на медиация за разрешаването на подобни спорове би гарантирало на страните конфиденциалност и избягване на потенциалните репутационни рискове, като същевременно значително увеличи възможностите за намиране на изход от ситуацията и запазване на отношенията между страните.
Заключение
Изводът, който следва от разгледаните ситуации, е че медиацията може да бъде успешно прилагана в почти всички спорове, засягащи търговски марки. Използването на процедурата носи на страните множество предимства в сравнение със спорните административни и съдебни производства, в това число спестяване на време и средства, контрол на страните върху решението, конфиденциалност, възможност за намиране на решение, базирано на бизнес интересите на страните, запазване на репутацията и отношенията между страните, а дори и договаряне на бъдещо сътрудничество. Особено ценно в случаите на международни спорове е обстоятелството, че медиацията спестява на страните необходимостта от водене на дела в различни юрисдикции, при спазване на различни правни режими, а освен това инструменти като Директива 2008/52 и Сингапурската конвенция осигуряват възможността за принудително изпълнение на постигната в медиацията спогодба на територията на държавите, обвързани от тях. От друга страна, участието в медиация не лишава страните от възможността в случай, че не са достигнали до решение по спора, да потърсят друг способ за решаването му, вкл. като се обърнат към съда. Тази възможност е гарантирана законодателно чрез предвиденото спиране на погасителната давност докато трае процедурата по медиация От значение за успеха на процедурата са както добросъвестното участие на страните, така и опитът и уменията на медиатора, като за предпочитане е в тези спорове той да притежава и специални познания в областта на интелектуалната собственост.
Към момента в България възможността за решаване на спорове свързани с интелектуална собственост чрез медиацията е незаслужено пренебрегвана, най-вероятно поради непознаване на процедурата и предимствата й. В практиката на Световната организация по интелектуална собственост и Европейския офис за интелектуална собственост обаче процедурата се използва успешно за разрешаването именно на такива спорове. Съгласно статистиката на Центъра за медиация и арбитраж към Световната организация по интелектуална собственост средно 70% от случаите на проведена медиация в центъра са завършили със спогодба, а за 2020г. се отчита увеличаване на този процент на 78%11.
Статията е публикувана в бр.6/2022г. на списание „Търговско и облигационно право“, ИК „Труд и право“
